Минерални извори

На територията на град Кюстендил има топли минерални извори, които в съчетание с рехабилитационните центрове се оползотворяват от туристическа гледна точка. Наличието на геотермални води непосредствено в обекти – паметници на културата и в зони с концентрация на културно-историческо наследство е добра предпоставка за развитие на здравния и културно-исторически туризъм.
Лековитите минерални извори, заедно с добрите климатични условия и богатите културни традиции превръщат Кюстендил в атрактивна дестинация за туризъм.



Характеристика ПДФ Печат Е-мейл

Основният фактор за раждането на поселищен живот на територията на града и гаранцията за неговия просперитет и бъдеще са лековитите минерални извори и лечебната кал от находището при село Байкал.

Както е посочено в документ на Министерството на здравеопазването от 8 март 1994 г., който определя града като спа курорт с национално значение, местната минерална вода е с дебит на водата – 33 л./сек., тя е хидротермална с температура +73º С, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, сулфидна, флуорна, силициева, съдържа сероводород и други серни съединения и е с висока алкална реакция - pH 9.15. Благодарение на своите качества тя е изключително ефективна за лечение на мъжки и женски стерилитет, заболявания на опорно-двигателния апарат, травматично-ортопедични и невралгични заболявания.

Курортът Кюстендил предлага вани и басейни с различна температура на минералната вода – от 36 до 41 С. Чрез своята температура водата предлага на организма големи количества топлина, когато температурата й е по-висока от телестната. Температурата на водата предизвиква промени в дейността на сърдечно-съдовата система и дишането.

Минералната вода е с доказани лечебни свойства за лечение на гинекологични заболявания, мъжки и женски стерилитет; заболявания на опорно-двигателния апарат от възпалително, дегенеративно и травмено естество; заболявания на централната и периферна нервна система; кожни заболявания (псориазис, екземи), състояния след термична травма; заболявания на мъжката полова система; професионални заболявания – силикозозастрашени, силикоза 0-I, хронични отравяния със соли на тежки метали, вибрационна болест; заболявания на дихателните пътища.

Кюстендилската минерална вода е с трайно съхранени физико-химически качества.

Химичен състав на водата

Йони

Мг./литър

Милимоли

Мг/екв

Екв%

Аниони

Флуор

8.45

0.4

0.4

4.76

Хлор

33.45

0.9

Сулфат

147.56

1.5966

3.1319

37.94

Карбонат

19.52

0.3260

0.6521

7.75

Хидрокарбонат

163.91

2.8586

2.8486

33.86

Хидросиликат

1.59

0.0206

0.0206

0.24

Хидросулфат

10.69

0.2597

0.2597

3.09

Тиосулфат

6.98

0.1246

0.1246

1.48

Катиони

Амоний

следи

Натрий и калий

186.96

8.2642

0.0849

1.01

Калций

3.20

0.0424

Магнезий

следи

0.0627

0.75

Желязо

0.73

0.0313

Алуминий

Следи

Метасилициева киселина

134.41

1.0018

Метаборна киселина

2.00

0.0532

Метаарсениева киселина

677.94

15.8829

Механично действие на минералната вода. Кюстендилската минерална вода дължи своето лечебно действие главно на минералния си състав, и то почти изключително на сярата. Медицинската наука е установила, че сярата в различните си химични разновидности има огромно значение за човешкия организъм и особено за нормалното състояние и функциониране на ставния апарат, за растежа на клетките и за нормалната дейност на жлезите с вътрешна секреция. Запазването на тъканите свежи, гъвкави и еластични до голяма степен зависи от количеството сяра, която те съдържат. Установено е, че в тъканите на ревматично болните съществува в една или друга степен значителен недостиг на сяра. Този свой “глад” болните тъкани добре засищат чрез сярата на кюстендилската минерална вода. Тази сяра под формата на свободен или полусвързан сероводород по време на баните преминава през кожата и чрез белите дробове в кръвообръщението и стига до местата, където е необходима.

Парадоксално при ревматично болните е положението, че въпреки серния дефицит в техните тъкани съществува увеличено отделяне на тъканната сяра и изхвърлянето й от организма чрез урината. Това необяснимо прахосничество на сяра довежда до сериозни разстройства в съединителната тъкан, при което се появяват редица неприятни ставни прояви – ставите губят своята гъвкавост и подвижност и се появяват ревматичните болки. Многогодишните наблюдения показват, че балнеолечението в Кюстендил изменя това парадоксално явление и постепенно привиква организма да започне наново “да цени” тъканната си сяра, спира нейното изхвърляне и довежда до подобрение на серния баланс при болния. Като резултат ставните болки намаляват до пълно изчезване, подобрява се гъвкавостта на ставния апарат и се повишава тонуса на целия организъм.

Освен това кюстендилската минерална вода стимулира кръвообращението и жлезите с вътрешна секреция, което довежда до подобряване на всички обменни процеси в организма. С това й действие се обясняват благоприятните резултати, които се получават при балнеолечението на редица хронични възпалителни процеси, като заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания, пречещи за забременяване, хронични възпалителни заболявания на горните дихателни пътища и др.

Питейно лечение. Някои хронични заболявания на стомаха и на дебелото черво могат да бъдат лекувани успешно чрез пиене на минералната вода или пък комбинирано – чрез пиене и чрез бани. При токсични интоксикации с тежки метали (олово, живак, бисмут и др.) сярата от минералната вода, проникнала в организма, има свойството да се свързва с тези отрови, да ги обезврежда и да ги отстранява от организма.

Инхалационно приложение:

Белодробни заболявания

- трахеити

- трахеобронхит

- бронхиална астма

- бронхоектазия

Показания за лечение:

- Гинекологични заболявания: хронични възпалителни процеси на генителиите, яйчна недостатъчност, различни видове стерилитет;

- Заболявания на мъжките генитали: хроничен простатит, весиколити, епидимити, патоспермия, мъжки стерилитет;

- Заболявания на опорно-двигателния апарат: хронични артроревматични заболявания (артрити, артрози, полиартрити, спондилартрити), дегенеративни заболявания на костите;

- Травмато-ортопедични заболявания: травматични заболявания на костите, ставите, мускулите, сухожилията, следтравматични състояния – дисторции, луксации, фрактури, след оперативни състояния и др.

- Невралгични заболявания: невралгия, неврити, радикулити, плексити, дископатии, дискова херния, последствия от наранявания и травми на периферната нервна система, следоперативни състояния;

Основни методи на лечение:

- балнео и калолечение

- термолечение

- пълна гама апаратна физиотерапия

- кинезетерапия – специална методика, лечебен масаж

- фитнес и сауна

Противопоказания за лечение:

Инфекциозно болни

  1. Злокачествени новообразувания
  2. Болни от туберкулоза и венерически заболявания
  3. Болни със сърдечна декомпенсация
  4. Припадъчни състояния

Не се препоръчва ползването на минерални басейни при преумора, след употреба на алкохол.

Ползването на сауни не се препоръчва при състояния на хипотония и хипертония.

Наред с лечението с минерална вода в курорта Кюстендил се провежда и калолечение. Лечебният торф е вторият по възможности и важност курортен фактор в Кюстендил. Торфонаходището при с. Байкал, отстоящо на 20 км от град Кюстендил е определено с Разпореждане № 220 на МС от 1971 г. като находище на лечебна кал. То има значителни запаси, утвърдени от ДКЗ през 1965 г. С решение № 127 от 24.06.1960 г. на МС, находището се запазва само за медицински цели, т.е. торфолечение. То е дъното на някогашно блато. В резултат на това стотици години са се утаявали минерални вещества и разпадни продукти от животински и растителен произход, които определят богатото съдържание на торфа.

Торфът е тъмнокафяв – до черен с растителни примеси. Отнася се към групата на пелоидите, чието формиране е процес от геологично естество. Влагата е 85.6 %. Сухото вещество е 14.3%, а неорганичните вещества – 4.4%, /РН-6.61/. От органичните вещества по-важни са: битуми – 7%; хуминови киселини – 21%; пектини – 8,01%; органичен азот – 2.92%; хемицелулоза – 22.96%; целулоза – 4.55%, летливи мастни киселини – 7.50 мг/екв.

Той се ползва смесен с минералната вода, след като е отлежал 24 часа.

Прилага се под формата на апликация, затоплен от 37° до 44° С. Торфените апликации оказват следните основни въздействия върху човешкия организъм:

· Термично действие, изразено в повишаване на телесната температура.

· Химично действие чрез съдържащите се в него минерални съставки.

· Механично действие, което се изразява главно с предизвикване на

рефлекторна хиперемия, ангиоспатичен ефект, сенсибилизиращ ефект и

възвръщане на нормалната рефлекторна възбудимост.

 
Исторически преглед ПДФ Печат Е-мейл

Прелиствайки пожълтелите страници на историята ще видим един  античен град и курорт  с многовековно и твърде интересно развитие, което е свързано с различни фактори, но главният и  водещият от тях е топлата вода.
Различни легенди, оброчни плочи, паметници и други говорят, че минералната вода е бликала свободно на повърхността на земята преди повече от 25 века. Тя става причина за привличане вниманието на траките, които се насочват към земите на древен Кюстендил, около средна и горна Струма и стигнали чак до река Вардар. В резултат възникват различни селища, едно от които е основата на днешен Кюстендил.
Счита се, че в този регион са живели главно две тракийски племена, носещи името пеонци и дантелети. Това е било в края на VI и началото на V век преди новата ера. Те са и основатели на селищата в района на сегашното кюстендилско поле. До наши дни не са стигнали никакви източници за неговото наименование през този период.
Първото официално кръщение на града вероятно станало в началото на новата ера, без да може да се изключи и друго име преди това. За пръв път в I век се среща името Пауталия върху една монета сечена в града,  на лицето на която стои образът на Асклепий – бог на  медицината, а на обратната страна е изобразена змия – знак на целебни води.
С тълкуването на името Пауталия се смята, че коренът му има тракийски или индоевропейски произход. Тракийският корен “поте” означава извор, същото значение има и индоевропейският корен “путеус” – извор, баня. Търси се  сходство и с името на италианския град Путеони, чието название  е   свързано с лековитите му топли извори.
Истински разцвет на величествен римски курорт и град, Пауталия получава при императорите Улпий Траян  /97-117/ и Марк Аврелий  /161-180/, поради което в тяхна чест е наричана Улпия Пауталия и Пауталия Аврелиева. Тогава курортът става известен в цяла Римска империя. От римско време е и надписът в един от най-прочутите минерални курорти на Европа, който гласи, че римските войници се лекуват там, в Бат, а офицерите – в Пауталия.
Императорите Улпий Траян и Марк Аврелий, които след като били излекувани много сполучливо от хронични дерматози, изградили най-голямата балнеолечебница на Балканския полуостров, след тази в Пелопонес – Епидавър, храм паметник на бога Асклепий, която била наречена Асклепион, чиито руини и до днес са интересен  археологически  експонат  за туристите на  град  Кюстендил.
Специфичните местни условия на Пауталия, породени от лековитите минерални извори,  поставили почитането на бога на медицината и здравето Асклепей на голяма висота, като му  отредили  първото място в Пантеона на римските божества в града.
Наред с Асклепий били почитани и други здравеносни божества – дъщерята на Асклепий – Хигия и Телесфор, бог гадател. В светилищата на Пауталия са намерени голям брой оброчни плочки посветени на трите божества. В религиозния живот на града широко разпространен бил и култът към Зевс и Хера. Голямо тяхно светилище, където се издигали мраморни статуи на божествата е намерено в с. Копиловци, местността Мънгърица.
Богатството на минералната вода станало причина за бурното развитие на Пауталия като курортен град. В Пауталия са сечени над 900 вида монети част, от които и сега се намират в Регионален исторически музей – Кюстендил.
Пауталия просъществувала в продължение на пет века.
През VI век започнали непрестанните нападения на славяни, прабългари и авари върху земите на Балканския полуостров в резултат на това били разрушени голям брой  градове и села, даже и цели области. На тези удари е подложена и Пауталия. Тя започнала да упада като град и курорт и след 553 г. не се среща в писмените паметници. Около X-XI век вече се среща другото име на  древна Пауталия – Велбъжд. Това име се е запазило до падането на града под османско робство. Особен икономически и културен подем на  Велбъжд настъпва по времето на царуването на Иван Асен II,  когато се секат първите български монети.
В края на ХІV век в Югозападните български земи се обособява самостоятелно Велбъждко княжество, начело с Константин, син да Деян и зет на Иван Александър. Константиновото княжество е последната българска крепост, която пада под османско владичество. От края на ХІV век и първата половина на ХV век названието на града е Кюстендил, което в буквален превод от турски означава Константинова земя.
Турският историк и писател Евлия Челеби приема, че името Кюстендил произхожда от юрушката дума “кюстен”, която преведена на български означава баня. Това показва, че минералната вода независимо от епохата имала съществено значение за развитието на града. Богатството било оценено даже и от турците, които експлоатирали около 20 водоизточника и  построили около 12 бани, три от които са се запазили и до днес. От тях само Дервиш баня, строена през 1566 г., е съхранена в първоначалния си вид и се намира в рамките на Националния архитектурно-археологически резерват „Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”.
Може би градът нямало да загуби старото си величие, ако не били големите природни бедствия, а именно двете чумни епидемии /1561 и 1655 г./ и два големи земетръса /1585 и 1641 г./, които  станали причина за изгарянето на града, както и за потъването му на значителна дълбочина. По-късно градът бива възстановен по турски образец и добива чисто ориенталски вид.
Едва в  1910 г. върху основите на старите турски бани се изграждат две нови – “Чифте” и “Алай”. Те се ползват за хигиенни  нужди и  от болните за балнеолечение. Организирана санитарно-курортна помощ нямало. Всички въпроси се решавали от един лекар  – управител на баните. Други медицински кадри не са работели. И все пак градът се посещавал от болни, които се лекували без лекарски указания. Това може да се обясни само с големия ефект от Кюстендилските минерални бани, доказани от векове.
Кюстендил има около 40 топли извора с температура от 50º до 73º.
По състава си водата на Кюстендилските минерални топли бани е сярна и  съдържа главно Sulfurede Sodium и Hyposulfite de Sodium и се приближава до френските минерални бани в Пиренейските планини, а именно: Eaux le Bonnes, Bagneres de Luchon, Bareges et cauterets.
За първи път резултат от  химичния анализ на водата е направен в Ecole Nationale des Mines в Париж под ръководството на Директора E. Chesneaum,  от химик – минен инженер на два от по-големите извора.
Важно място в  местната икономика има балнеолечението след Освобождението. Минералните извори и баните стават общинска собственост. В правилника за общинските бани приет през 1891 г. е подчертано използването на съществуващите шест средновековни бани и за балнеолечение. През 1901 – 1902 г. общинската управа си поставя грандиозната задача да превърне град Кюстендил в “европейски тип балнеологичен курорт”. Макар, че грандиозният план не е доведен докрай, са осъществени редица дейности: през 1908 г. са каптирани топлите минерални извори в подножието на Хисарлъка; изграден е водопровод;  започва реконструкцията на късносредновековната “Чифте баня”, завършена през септември 1913 г. Банята, която се използва и днес е предназначена и за балнеология. Около нея е устроен парк с декоративни дървета и цветни лехи, паметник на парковото изкуство.
През 20-те – 30-те години на ХХ век  лечебната слава на Кюстендилските минерални бани привлича на лечение или на курорт хиляди българи. За да посрещне увеличения брой посетители през 1927–1928 г. е преустроена и “Алай баня”. Балнеолечението, което се изчерпвало с известен престой в басейните с минерална вода, от 1928 г. се провеждало под наблюдението на специално назначен за целта лекар.
Градът продължава да се развива като балнеологичен център. През 1966 г. е обявен за национален курорт. Открита е модерна балнеолечебница, построяват се няколко нови санаториуми.
С документ на Министерството на здравеопазването от 8 март 1994 г.  град Кюстендил е определен като спа курорт с национално значение.
Използвайки висококачествената минерална вода днес в Кюстендил има балнеоложки центрове и спа хотел, които с различни видове лечение и процедури  успешно се включат в туристическия продукт, предлаган на територията на общината.